Очите в небето: Освобождаване на силата на наблюдението на Земята за преизграждане на управлението на бедствия

• Глобален пазар на наблюдение на Земята в управлението на бедствия
• Нова технология, формираща наблюдението на Земята за реагиране при кризи
• Ключови играчи и стратегически ходове в сектора на наблюдението на Земята
• Предвиждано разширение и инвестиционни тенденции в решенията за управление на бедствия
• Регионална динамика и модели на приемане на инструменти за наблюдение на Земята
• Възможности от следващото поколение и развиващата се роля на наблюдението на Земята
• Прегради за приемане и нови пътища за иновации в управлението на бедствия
• Източници и референции

“Обзор на законите за дроновете в Индия (2025) Индия е установила цялостна регулаторна рамка за гражданските операции с дронове от 2025 г.” (източник)

Глобален пазар на наблюдение на Земята в управлението на бедствия

Технологиите за наблюдение на Земята (EO), използващи сателити, дронове и напреднали сензори, радикално трансформират управлението на бедствията по целия свят. Чрез предоставяне на изображения и данни в реално време с висока резолюция, EO позволява на властите да наблюдават, предсказват и реагират на природни и предизвикани от човека бедствия с безпрецедентна скорост и точност.

Според European Space Imaging, данните от EO вече са неразривна част от всички фази на управлението на бедствия: подготовка, предварително предупреждение, реагиране и възстановяване. Например, по време на горските пожари в Канада и Гърция през 2023 г. сателитните изображения бяха използвани за следене на напредването на пожара, оценка на щетите и координация на маршрутите за евакуация. Подобно, програмата UN-SPIDER е улеснила използването на данни за EO в повече от 60 държави за картографиране на наводнения, мониторинг на сушата и реакция при земетресения.

Глобалният пазар на EO за управление на бедствия преживява солиден растеж. Според наскоро публикуван доклад от MarketsandMarkets, глобалният пазар на EO ще достигне 8.5 милиарда долара до 2028 г., в сравнение с 5.2 милиарда през 2023 г., като управлението на бедствията е ключов фактор за този растеж. Този ръст е насърчен от увеличаващите се природни бедствия, урбанизацията и необходимостта от бързо, базирано на данни вземане на решения.

• Системи за ранно предупреждение: Сателитите на EO предоставят критични данни за прогнозиране на урагани, наводнения и свлачища. Например, Службата за управление на извънредни ситуации на Copernicus предлага картографиране в почти реално време, за да подпомага реакцията при извънредни ситуации в Европа и по света.
• Оценка на щетите: След бедствие, изображенията от EO помагат да се измерят засегнатите райони, щетите по инфраструктурата и разселеността на населението, което позволява ефективно разпределение на ресурси и обработка на искове за застраховка.
• Климатична устойчивост: Данните от EO подпомагат дългосрочното планиране чрез идентифициране на уязвими региони и мониторинг на екологични промени, като подпомагат стратегиите за намаляване на рисковете от бедствия.

Участието на частния сектор също нараства, като компании като Planet Labs и Maxar Technologies предлагат изображения с висока честота и висока резолюция на правителства, неправителствени организации и застрахователи. Като технологията EO става все по-достъпна и икономична, нейната роля в управлението на бедствията е на път да разширится, правейки „очите в небето“ незаменим инструмент за защита на общностите по целия свят.

Нова технология, формираща наблюдението на Земята за реагиране при кризи

Технологиите за наблюдение на Земята (EO) бързо трансформират управлението на бедствия, като предоставят данни в реално време с висока резолюция от космоса. Тези „очи в небето“ позволяват на правителства, хуманитарни организации и първи реагенти да наблюдават, оценяват и реагират на кризи с безпрецедентна скорост и точност.

Сателитни изображения и дистанционно наблюдение са в основата на тази революция. Съвременните сателити на EO, като тези в програмите Copernicus и NASA Earth Science, предоставят непрекъснати потоци от данни за метеорологичните модели, промени в земята и екологични опасности. Например, по време на земетресението в Турция и Сирия през 2023 г., данни от EO бяха използвани за картографиране на щетите, идентифициране на блокираните пътища и напътстване на спасителни екипи (UN-SPIDER).

Нови технологии подобряват влиянието на EO:

• Изкуствен интелект (AI) и машинно обучение: AI алгоритми обработват огромни обеми сателитни данни, за да откриват аномалии, предсказват траекториите на бедствия и автоматизират оценката на щетите. Компании като Planet Labs и Descartes Labs използват AI, за да предоставят практични прозорци в рамките на часове след събитие.
• С висока резолюция и хиперспектрално изображение: Новите сензори улавят подробни изображения в множество дължини на вълната, позволявайки откритие на деликатни промени в растителността, водата и инфраструктурата. Това е критично за ранно предупреждение за наводнения, горски пожари и свлачища (Landsat 9).
• Констелации от малки сателити: Рои от малки, подвижни сателити предоставят чести повтаряния и покритие в почти реално време, което позволява проследяване на бързо развиващи се бедствия. Констелациите на Maxar и Spire са забележителни примери.

Тези напредъци правят данните от EO по-достъпни и приложими. Програмата UN-SPIDER и Международната харта ‘Космос и големи бедствия’ предоставят безплатни сателитни данни на държави в криза, демократизирайки достъпа до критична информация.

С усилващите се климатични промени, увеличаващи честотата и тежестта на бедствията, технологиите на EO стават незаменими за подготовка, реагиране и възстановяване. Интеграцията на AI, сензори с висока резолюция и глобални платформи за споделяне на данни гарантира, че управителите на бедствия разполагат с инструментите, от които се нуждаят, за да спасяват животи и защитават общностите.

Ключови играчи и стратегически ходове в сектора на наблюдението на Земята

Технологиите за наблюдение на Земята (EO) трансформират управлението на бедствията, предоставяйки данни в реално време с висока резолюция, които подобряват подготовката, реагирането и възстановяването. Секторът се движи от комбинация от утвърдени гиганти в космическата индустрия, г灵ки стартапи и държавни агенции, всеки от които използва сателитни изображения, дистанционно наблюдение и AI анализи за справяне с природни и предизвикани от човека бедствия.

• Maxar Technologies: Лидер в изображенията с висока резолюция, данните на Maxar са били ключови за картографиране на зони на бедствия, като по време на земетресението в Турция и Сирия през 2023 г. Тяхната Програма за отворени данни предоставя безплатни изображения на първите реагенти, ускорявайки усилията за помощ.
• Planet Labs: Управлявайки най-голямото флотилия от сателити за изображения на Земята, Planet предоставя ежедневно, глобално покритие. Техните данни бяха от решаващо значение за проследяване на горските пожари в Мауи през 2023 г. и последствията от циклон Мока в Мианмар, улеснявайки бързата оценка на щетите (Planet).
• ICEYE: Специализирайки се в синтетичен апертурен радар (SAR), сателитите на ICEYE могат да улавят изображения през облаци и през нощта, което ги прави безценни по време на урагани и наводнения. През 2023 г. услугите за мониторинг на наводнения от ICEYE бяха използвани от FEMA, за да оценят обхвата на наводненията в САЩ (ICEYE).
• Европейска космическа агенция (ESA): Чрез програмата Copernicus, ESA предоставя безплатни данни за EO с отворен достъп. Сателитите Sentinel са подпомогнали реакцията при бедствия за събития като средиземноморските горски пожари през 2023 г. и наводненията в Пакистан (Copernicus).
• NASA: Земната科学на дивизия на NASA работи в световен мащаб, предлагайки данни и инструменти за намаляване на рисковете от бедствия. Програмата за бедствия на NASA подпомогна реакцията на земетресението в Мароко през 2023 г. с бързо картографиране и ситуативна осведоменост.

Стратегически, тези играчи инвестират в AI-базирани анализи, способности за бързо повторение и публично-частни партньорства. Интеграцията на данни от EO със наземни сензори и социални медии създава холистична екосистема за разузнаване на бедствия. С увеличаващите се климатични промени, интензивността на бедствията и ролята на сектора на EO в спасяването на животи и имущество само ще нараства, като глобалният пазар на EO за управление на бедствията прогнозирано ще достигне 2.5 милиарда долара до 2028 г. (MarketsandMarkets).

Предвиждано разширение и инвестиционни тенденции в решенията за управление на бедствия

Технологиите за наблюдение на Земята (EO)—включващи сателити, дронове и платформи на висока височина—бързо трансформират управлението на бедствия, предоставяйки данни в реално време с висока резолюция за ранно предупреждение, реагиране и възстановяване. Глобалният пазар на EO се прогнозира да нарасне от 4.7 милиарда долара през 2023 г. до 7.0 милиарда долара до 2028 г., с CAGR от 8.2%, предизвикан главно от увеличеното търсене на решения за намаляване на риска от бедствия и климатична устойчивост.

• Ранно предупреждение и оценка на риска: Сателитите на EO, като тези в програмите Copernicus и Landsat, предоставят непрекъснат мониторинг на метеорологичните модели, използването на земята и водните обекти. Тези данни позволяват на властите да прогнозират наводнения, горски пожари и урагани с по-голяма точност, намалявайки времето за реакция и спасявайки животи.
• Увеличение на инвестициите: Венчърният капитал и правителственото финансиране на стартапи и инфраструктура на EO ускоряват процесите. През 2023 г. EO стартапи събраха повече от 1.2 милиарда долара глобално, с фокус върху аналитични платформи, които превръщат суровите сателитни данни в полезна информация за спешните служби и застрахователите.
• Интеграция с AI и големи данни: Сливането на данни от EO с изкуствен интелект позволява автоматизирана оценка на щетите и разпределение на ресурсите. Компании като Planet Labs и Maxar Technologies използват машинно обучение, за да предоставят почти реални карти на бедствия, подпомагащи бързото разпращане на помощ и ремонт на инфраструктура.
• Публично-частни партньорства: Държавите все по-често си партнират с частни доставчици на EO, за да подобрят националната подготовка за бедствия. Например, Националната метеорологична служба на САЩ (NOAA) колаборира с търговски оператори на сателити, за да допълни собствените си данни, подобрявайки ситуацията по време на кризи.

В перспектива, разширяването на констелации от EO, спадът в цените на стартиране и напредъкът в анализа на данни се очаква да демократизират достъпа до критич Intelligence за бедствия. Като климатичните свързани бедствия се увеличават, инвестициите в решения за управление на бедствия, основани на EO, ще се ускорят, правейки „очите в небето“ незаменим актив за правителствата, застрахователите и хуманитарните организации по света.

Регионална динамика и модели на приемане на инструменти за наблюдение на Земята

Технологиите за наблюдение на Земята (EO), включително сателити, дронове и платформи за дистанционно наблюдение, трансформират управлението на бедствия по целия свят. Тези „очи в небето“ предоставят данни в реално време с висока резолюция, които позволяват на правителства, хуманитарни организации и частни субекти да наблюдават, предсказват и реагират на природни и предизвикани от човека бедствия с безпрецедентна скорост и точност.

• Азиатско-Тихоокеански регион: Този регион е силно уязвим към природни бедствия като тайфуни, земетресения и наводнения. Държави като Япония и Индия са вложили значителни средства в инфраструктурата за EO. Например, индийската ISRO управлява флотилия от сателити за EO, които подпомагат реакцията при бедствия и управлението на ресурси. През 2023 г. Азиатският център за намаляване на бедствия подчерта публиковането на данни за EO в системи за ранно предупреждение и оценка на щетите след бедствия.
• Европа: Програмата на Европейския съюз Copernicus е лидер в EO за управление на бедствия. Сателитите Sentinel предоставят безплатни, отворени данни, използвани за картографиране на наводнения, мониторинг на горски пожари и реакция на земетресения. През 2023 г. данните от Copernicus бяха от решаващо значение за проследяване на горските пожари в Гърция и наводненията в Централна Европа (Служба за управление на извънредни ситуации на Copernicus).
• Северна Америка: Съединените щати използват EO чрез агенции като NASA и NOAA. Програмата за бедствия на NASA предоставя бързо картографиране и ситуативна осведоменост за урагани, горски пожари и други опасности. През 2023 г. данните от EO подкрепиха реакцията на FEMA на урагана Идалия, позволявайки по-бързо разпределение на ресурсите и оценка на щетите.
• Африка: Приемането нараства с инициативи като AfricaEO и GMES & Africa. Тези усилия се фокусират върху изграждане на локален капацитет и използване на EO за мониторинг на суша, контрол на скакалци и реакция на наводнения. През 2023 г. данните от EO бяха от съществено значение за справяне с кризата от суша в Рога на Африка (UNEP).

Глобално, пазарът на EO за управление на бедствията се прогнозира да нараства с CAGR от 8.5% от 2023 до 2028 г., предизвикан от нарастващите климатични рискове и технологични напредъци (MarketsandMarkets). С ускоряването на регионалното приемане, инструментите за EO стават незаменими за подготовка, реагиране и възстановяване на бедствия по целия свят.

Възможности от следващото поколение и развиващата се роля на наблюдението на Земята

Технологиите за наблюдение на Земята (EO) основно трансформират управлението на бедствия, предоставяйки данни в реално време с висока резолюция, които подобряват усилията за подготовка, реагиране и възстановяване. Процъфтяването на сателити от следващото поколение, дронове и напреднало анализиране позволява на правителства, хуманитарни организации и застрахователи да наблюдават, предсказват и смекчават последиците от природни и предизвикани от човека бедствия с безпрецедентна точност.

Съвременните сателити на EO, като тези в констелациите на Copernicus и Planet Labs, предоставят често, висока резолюция изображения по целия свят. Тези системи могат да откриват промени в земята, водата и атмосферните условия, предоставяйки ранни предупреждения за събития като наводнения, горски пожари, урагани и земетресения. Например, по време на горските пожари в Канада през 2023 г., данните от EO позволяваха на властите да проследят напредването на пожарите и да разпределят ресурси по-ефективно (NASA).

Ролята на EO в управлението на бедствията надхвърля непосредствената реакция. Машинното обучение и изкуственият интелект сега се прилагат към сателитни данни за предсказване на рисковете от бедствия и моделиране на потенциални въздействия. Програмата за бедствия на NASA използва данни от EO за подкрепа на оценката на риска и планирането за устойчива среда, докато платформата UN-SPIDER предоставя достъп на развиващите се страни до критична сателитна информация за намаляване на рисковете от бедствия.

• Ранно предупреждение: EO системите могат да откриват предвестници на бедствия, като необичайни температури на морската повърхност преди урагани или деформация на земята преди земетресения, позволявайки по-ранни евакуации и мобилизация на ресурси.
• Оценка на щетите: Изображенията след събитията позволяват бърза оценка на засегнатите области, подкрепяйки реакцията при извънредни ситуации и исковете за застраховка. Например, след земетресението в Турция и Сирия през 2023 г. данните от EO бяха използвани за картографиране на сгради, които са се срутили, и щетите по инфраструктурата (ESA).
• Възстановяване и устойчивост: Дългосрочният мониторинг помага за проследяване на напредъка във възстановяването и информира бъдещото градско планиране, за да се намали уязвимостта към подобни събития.

С продължаващото развитие на възможностите на EO, с по-високи повторения, подобрена спектрална резолюция и интеграция с наземни сензори, ролята им в управлението на бедствия само ще нараства. Глобалният пазар на EO за управление на бедствия се прогнозира да достигне 2.5 милиарда долара до 2028 г., отразявайки нарастващата му важност за защита на животи и инфраструктура (MarketsandMarkets).

Прегради за приемане и нови пътища за иновации в управлението на бедствия

Технологиите за наблюдение на Земята (EO)—включващи сателити, дронове и платформи на висока височина—трансформират управлението на бедствия, предоставяйки данни в реално време с висока резолюция за ранно предупреждение, реагиране и възстановяване. Въпреки това, широко приемане на EO в управлението на бедствия се сблъсква с няколко прегради, дори когато нови възможности за иновации се появяват.

• Прегради за приемане
  • Достъпност и интеграция на данни: Докато данните от EO стават все по-достъпни, интегрирането им със местните системи за управление на бедствия остава предизвикателство. Много агенции нямат техническата инфраструктура или експертното мнение, което е необходимо за обработка и интерпретиране на големи обеми сателитни изображения и данни от сензори (UN-SPIDER).
  • Разходи и ресурсни ограничения: Снимките на комерсиални сателити с висока резолюция и напредналото анализиране може да са скъпи, ограничавайки достъпа за държави с ниски и средни доходи. Въпреки че инициативи за открити данни като Copernicus и Landsat са подобрили достъпа, ограниченията на ресурсите продължават (NASA Earthdata).
  • Политика и споделяне на данни: Загрижеността за националната сигурност и ограниченията за собственост могат да попречат на навременната обмяна на EO данни по време на бедствия. Фрагментираните политики на различни юрисдикции допълнително усложняват координираните отговори (Nature Humanities and Social Sciences Communications).
  • Изграждане на капацитет: Има глобален недостиг на обучен персонал, способен да използва EO данни за управление на бедствия, особено в развиващите се региони (UN-SPIDER Capacity Building).
• Нови пътища за иновации
  • Изкуствен интелект и машинно обучение: AI-базираните анализи автоматизират откритията на бедствени събития, като горски пожари и наводнения, от данните на EO, позволявайки по-бързи и точни реакции (NASA AI for Earth Observation).
  • Облачни платформи: Облачните изчисления демократизират достъпа до данни от EO и изчислителна мощ, позволявайки на агенции да анализират огромни комплекти данни без тежка местна инфраструктура (Google Earth Engine).
  • Публично-частни партньорства: Сътрудничеството между правителства, НПО и търговски доставчици на EO разширява достъпа до данни и развива персонализирани решения за управление на бедствия (Esri ArcNews).
  • Сензори от следващо поколение: Напредъкът в хиперспектралното изображение, радара и термалните сензори подобрява откритията и мониторинга на бедствия, дори под облачност или през нощта (Европейска космическа агенция).

Докато технологиите EO продължават да се развиват, преодоляването на тези прегради чрез иновации и сътрудничество ще бъде ключово за изграждане на по-устойчиви системи за управление на бедствия по света.

Източници и референции

• Очите в небето: Как наблюдението на Земята революционизира управлението на бедствия
• European Space Imaging
• UN-SPIDER Capacity Building
• MarketsandMarkets
• Copernicus Programme
• Planet Labs
• Maxar Technologies
• Европейска космическа агенция
• NASA Earth Science
• Descartes Labs
• NASA AI for Earth Observation
• Международна харта ‘Космос и големи бедствия’
• ICEYE
• NASA Disasters Program
• 1.2 милиарда долара глобално
• ISRO
• Азиатски център за намаляване на бедствия
• Служба за управление на извънредни ситуации на Copernicus
• AfricaEO
• NASA Earthdata
• Nature Humanities and Social Sciences Communications
• Google Earth Engine
• Esri ArcNews